Цветя

Нищо тук не се случва. Размятам
разпищолено тяло в копривата
на съня си. Най-кротките облаци,
напластени в небесна подплата,
ме обвиват. Луната ми спи, а
сърбежът е стихнал без чоплене.
На дървото ми клоните голи
като кучешка паст се разтягат,
гълтат нощите. Дните – защо ли
да описвам – заприщена тягата,
изшлайфани острите зъби,
центробежната сила върти ги.

Нищо тук не се случва. Обаче
непрекъснато никнат цветя.
И това тъй учудващо стига.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: