Тресавище, потънах в теб със треската,
която изсушила бе морето ми.
Потънах в теб, във тинята от грешки и
полепна по краката ми усещане,
че ти не си вода, която съхне,
че от дълбокото ти всъщност
придърпва ме най-нежната човечност.
Годишнина
дневник, чернови, светлини
nellystaneva@gmail.com