Тресавище, потънах в теб със треската,

която изсушила бе морето ми.

Потънах в теб, във тинята от грешки и

полепна по краката ми усещане,

че ти не си вода, която съхне,

че от дълбокото ти всъщност

придърпва ме най-нежната човечност.