Годишнина

Тресавище, потънах в теб със треската,

която изсушила бе морето ми.

Потънах в теб, във тинята от грешки и

полепна по краката ми усещане,

че ти не си вода, която съхне,

че от дълбокото ти всъщност

придърпва ме най-нежната човечност.

минута 3

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s