Текст

Здравей. Аз съм твоят текст. Седя на ръба на главата ти и чакам да ме пуснеш. Не искам да те стресирам, но чакам от доста време. Не бих могъл да кажа, че скучая, съвсем не. Около мен се върти един забързан калейдоскоп от мисли, с които се променяме взаимно. Но леко започвам да се изнервям. В мен се събира все повече напрежение, което съответно и ритмично изпращам към теб (под формата на главоболие), с надеждата да реагираш. Засега без успех.

Вече нямам доверие в теб, тоест не съм сигурен дали възнамеряваш да ме пуснеш въобще. Не разчитам да ме предадеш в свястна форма. Нищо лично, просто виждам, че си разсеяна. И аз, и сънищата ти мислим така. Скелетът на фокуса ти лежи раздробен на дъното на едно дълбоко езеро, което е заело голяма част от хипоталамуса ти. Тежката му мътна вода заглушава всичко останало. Знам как наричаш това езеро, но няма да използвам думата, защото тя няма място в мен. Знам че ти си пуснала реките, които да го напълнят. Не съм съгласен с постъпката ти, застрашаваща моето съществуване, нито с лигавото ти удоволствие от люшкането на съзнанието ти по повърхността на водата. Аз съм текст и честно, не разбирам същността на сегашното време, до което само ти имаш достъп. Аз съм пълен с глаголи в минало време и с невъзможни прилагателни, които изтриват реалността ти. Може би заради това не ме искаш, не знам.

И все пак – събота следобед е. Слънцето докосва прозореца на спалнята с плахи, но топли междусезонни пръсти. Къщата ти е пълна и детето ти е обгрижвано от достатъчно ръце. Защо не изчезнеш за момент и не ме напишеш, а? Не изисквам нищо, вече дори не очаквам да изглеждам правдиво. Знам, че ще ти шепна „прелест“, а ти ще напишеш „сласт“. Ще направиш няколко правописни грешки. Ще изкривиш думите ми до безобразност, после ще ги триеш, ще ме търсиш пак и пак няма да ме разбереш. Но на мен ми е все тая. Костното вещество на скелета ми се състои точно от това – да искам да изляза от теб, дори и в неузнаваема форма. Аз също съм живот, който иска да започне, да се измъкне от утробата ти. 

Къде отиваш сега? Кафе ли си правиш? Включи ли компютъра? Не? Виж, и на хартия може…

Навън. Защо пак излизаш навън? 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s