Тук животът се стеснява, тук –
на изхода от ада.
Над намачкания лист земя
в лед увита кавалкада.
Тук висят
и тук засипват те стените,
разкъсали замаха на мъглата.
По средата – твоят полет,
оголен, назапочнат, точно сбъднат.
Тук животът се стеснява, тук –
на изхода от ада.
Над намачкания лист земя
в лед увита кавалкада.
Тук висят
и тук засипват те стените,
разкъсали замаха на мъглата.
По средата – твоят полет,
оголен, назапочнат, точно сбъднат.
Много хубаво начало и ритъм, но накрая увисва. //нямаше да коментирам, но вярвам, че може да литне))
ХаресвамХаресвам
Хубаво коментираш, в случая увисването си е заслужавало значи (да предизвика коментар). Полетът наистина се отказва по някое време, ще трябва да го работя. Пуснах го тук поради тъпата нужда да пусна нешо, поради имането на този сайт въобще. Благодаря.
ХаресвамLiked by 1 person
Познато усещане. Очаквам 2.0. Моля:Д
ХаресвамХаресвам
Reblogged this on Блогът на Никии коментирано:
Много хубаво стихотворение…!!!
ХаресвамХаресвам