Тук животът се стеснява, тук –

на изхода от ада.

Над намачкания лист земя

в лед увита кавалкада.

Тук висят

и тук засипват те стените,

разкъсали замаха на мъглата.

По средата – твоят полет,

оголен, назапочнат, точно сбъднат.