Тук животът се стеснява, тук –
на изхода от ада.
Над намачкания лист земя
в лед увита кавалкада.
Тук висят
и тук засипват те стените,
разкъсали замаха на мъглата.
По средата – твоят полет,
оголен, назапочнат, точно сбъднат.
-
Последване
Последвано
Already have a WordPress.com account? Log in now.
Нели Станева 
Reblogged this on Блогът на Никии коментирано:
Много хубаво стихотворение…!!!
Познато усещане. Очаквам 2.0. Моля:Д
Хубаво коментираш, в случая увисването си е заслужавало значи (да предизвика коментар). Полетът наистина се отказва по някое време, ще трябва да го работя. Пуснах го тук поради тъпата нужда да пусна нешо, поради имането на този сайт въобще. Благодаря.
Много хубаво начало и ритъм, но накрая увисва. //нямаше да коментирам, но вярвам, че може да литне))