Без

Лежиш на корема ми.

Стъклено езеро?

Кристална морфема?

Езикът изчезва.

Лежиш на корема ми

все по-болезнено

тежък, обемът ти

равен на мен.

Аз изчезвам.

(Изчислявам си времето,

завинаги трезвена)

Лежа тук. Завинаги без да те

сместя в поезия.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s