Лежиш на корема ми.
Стъклено езеро?
Кристална морфема?
Езикът изчезва.
Лежиш на корема ми
все по-болезнено
тежък, обемът ти
равен на мен.
Аз изчезвам.
(Изчислявам си времето,
завинаги трезвена)
Лежа тук. Завинаги без да те
сместя в поезия.