Лежиш на корема ми.

Стъклено езеро?

Кристална морфема?

Езикът изчезва.

Лежиш на корема ми

все по-болезнено

тежък, обемът ти

равен на мен.

Аз изчезвам.

(Изчислявам си времето,

завинаги трезвена)

Лежа тук. Завинаги без да те

сместя в поезия.