Вечно

Не съм написала за тебе нищичко, освен

пет реда на една салфетка:

объркани, пияни думи и накрая

телефонния ми номер, който дълго ти отказвах,

докато ти, заровил нос в пуловера ми,

като водопад се смееше.

Това бе тъй убийствено отдавна.

Възможността да остареем

загасяме сега до филтрите на две цигари.

Времето със стихове наказва.

Вечността със сигурност е стара

и едва ли някой е написал нещо по-добро за нея.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: