Вечно

Не съм написала за тебе нищичко, освен

пет реда на една салфетка:

объркани, пияни думи и накрая

телефонния ми номер, който дълго ти отказвах,

докато ти, заровил нос в пуловера ми,

като водопад се смееше.

Това бе тъй убийствено отдавна.

Възможността да остареем

загасяме сега до филтрите на две цигари.

Времето със стихове наказва.

Вечността със сигурност е стара

и едва ли някой е написал нещо по-добро за нея.