Дъждът ме усети.

Потръпна,

придърпа юргана си откъм морето,

разплете

плитките на мисълта ми,

бедрото опря

в плитчините на крехкото,

жадно ми знание.

Човешкия допир усетил,

се сепна, разбуди се,

плисна

спокойствие, пръсти на чудо,

които докосват, омайват.