Дъжд

Дъждът ме усети.

Потръпна,

придърпа юргана си откъм морето,

разплете

плитките на мисълта ми,

бедрото опря

в плитчините на крехкото,

жадно ми знание.

Човешкия допир усетил,

се сепна, разбуди се,

плисна

спокойствие, пръсти на чудо,

които докосват, омайват.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s