Дъждът ме усети.
Потръпна,
придърпа юргана си откъм морето,
разплете
плитките на мисълта ми,
бедрото опря
в плитчините на крехкото,
жадно ми знание.
Човешкия допир усетил,
се сепна, разбуди се,
плисна
спокойствие, пръсти на чудо,
които докосват, омайват.
Нели Станева 