Повдигам те.
Протягаш ми ръцете си с утехата
на ручей, който влива се във блатото.
Повдигам те.
Сънят лепи се като мокра дреха
по крехката обвивка на дъха ти.
Повдигам те.
И всеки път залитам лекичко
под струята на нежния ти вятър.
Повдигам те.
А после лягаш кротко на дюшека
на тялото ми, вързано в земята.
Нели Станева 