Повдигам те.

Протягаш ми ръцете си с утехата

на ручей, който влива се във блатото.

Повдигам те.

Сънят лепи се като мокра дреха

по крехката обвивка на дъха ти.

Повдигам те.

И всеки път залитам лекичко

под струята на нежния ти вятър.

Повдигам те.

А после лягаш кротко на дюшека

на тялото ми, вързано в земята.