Самолет

Повдигам те.

Протягаш ми ръцете си с утехата

на ручей, който влива се във блатото.

Повдигам те.

Сънят лепи се като мокра дреха

по крехката обвивка на дъха ти.

Повдигам те.

И всеки път залитам лекичко

под струята на нежния ти вятър.

Повдигам те.

А после лягаш кротко на дюшека

на тялото ми, вързано в земята.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s