Самолет

Повдигам те.

Протягаш ми ръцете си с утехата

на ручей, който влива се във блатото.

Повдигам те.

Сънят лепи се като мокра дреха

по крехката обвивка на дъха ти.

Повдигам те.

И всеки път залитам лекичко

под струята на нежния ти вятър.

Повдигам те.

А после лягаш кротко на дюшека

на тялото ми, вързано в земята.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s