на М.

 

Не станах продължение на тебе.

Ти спираш там, където

изниква камъкът на егото,

където губя думи за щафетата,

която само заедно печелим,

но губим единично всекидневно.

Ти спираш там, където

не можем да докоснем със ръцете си

това, което другата копнее.

Не можем да го видим и почувстваме –

това, което обич май не е и

е тъмен знак за стоп, едно усещане,

една голяма локва с грешки,

която няма как да ни пропусне.

Ти спираш там, където

те търся вече четвърт век и

вероятно си във друга четвъртина,

във друга дума за човешкото.

Не станах продължение на тебе.

Отнех ти само четвърт век години.