Климат

Дрехите на моето въображение
стават все по-тънки. Неусетно
се обърна климатът във мен.
Няма нужда от дебели якета.
Вместо непонятни за сърцето знаци,
вън вали невинност, вместо вятър –
шепот милостив. Прозрачно синьо
е небето и ятата нежност този път
кръжат на сантиметър до главата ми,
край невъобразимата потребност
от гнездото. От което
да не отлетя.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: