Климат

Дрехите на моето въображение
стават все по-тънки. Неусетно
се обърна климатът във мен.
Няма нужда от дебели якета.
Вместо непонятни за сърцето знаци,
вън вали невинност, вместо вятър –
шепот милостив. Прозрачно синьо
е небето и ятата нежност този път
кръжат на сантиметър до главата ми,
край невъобразимата потребност
от гнездото. От което
да не отлетя.