Климат

Дрехите на моето въображение
стават все по-тънки. Неусетно
се обърна климатът във мен.
Няма нужда от дебели якета.
Вместо непонятни за сърцето знаци,
вън вали невинност, вместо вятър –
шепот милостив. Прозрачно синьо
е небето и ятата нежност този път
кръжат на сантиметър до главата ми,
край невъобразимата потребност
от гнездото. От което
да не отлетя.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s