Напред

Ти се научи вече да държиш
брадичката ми (да, по онзи специален
начин), после страници, орел и гарга
(и някога: привет другари), кораби
и самолет; ти държиш и бъдещето
в тази мека клопка на клепачите си,
примижващи напред; бубучещ вихър, ти
със слюнка, с косми, с мед в ръцете ти
държат по-силно от
(който и да е преди това); това
бе ясно, ясно; ясно е сега, че
времето пълзи напред,
а аз облизвам му следите
от играчките.