Бял кашмирен пуловер

ти проникваш през студа на кожата
в четири и десет сутринта до пет
сънувам под дантелени прозорци,
сънувам те във Грац, Виена или
откъдето там дошла си
с високия си поглед
този топъл въздух ме отвори
обличам те в кашмирен бял пуловер
в който е облечена душата ти
докато студът говори
с акцент на топло свит във говора ти
камината ти е запалена и Моцарт
със сигурност звучи и Моцарт
прониква през студа на кожата

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: