Бял кашмирен пуловер

ти проникваш през студа на кожата
в четири и десет сутринта до пет
сънувам под дантелени прозорци,
сънувам те във Грац, Виена или
откъдето там дошла си
с високия си поглед
този топъл въздух ме отвори
обличам те в кашмирен бял пуловер
в който е облечена душата ти
докато студът говори
с акцент на топло свит във говора ти
камината ти е запалена и Моцарт
със сигурност звучи и Моцарт
прониква през студа на кожата