Края на жегата

Вятърът във края на септември –

пееща и радостна чистачка –

с кафе в ръка мете разсеяно

пукащите от презрялост кестени.

Праха на летните усещания

ще изкълват привечер

изнервени от жега гарвани.

И някъде към пет следобед,

след работно време, в сенките

ще проблесне есента и този път,

този път със сигурност и ще остане.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: