Светлина

Живея още там, където

приглушеното присъствие

на нещо повече от мен ме задушава.

Рибарят пуска рибите на свобода

и вдига бентове от ехо –

монумент на времето, което

изкривява

изживяното. Обръщам се,

събирам мислите си в рана,

разпокъсана торба с това, което

времето отнема,

пренасяйки на другата страна.

Товарът на една коричка –

погледът на рибата,

изпълзяла в светлина.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s