Живея още там, където
приглушеното присъствие
на нещо повече от мен ме задушава.
Рибарят пуска рибите на свобода
и вдига бентове от ехо –
монумент на времето, което
изкривява
изживяното. Обръщам се,
събирам мислите си в рана,
разпокъсана торба с това, което
времето отнема,
пренасяйки на другата страна.
Товарът на една коричка –
погледът на рибата,
изпълзяла в светлина.
Нели Станева 