Живея още там, където

приглушеното присъствие

на нещо повече от мен ме задушава.

Рибарят пуска рибите на свобода

и вдига бентове от ехо –

монумент на времето, което

изкривява

изживяното. Обръщам се,

събирам мислите си в рана,

разпокъсана торба с това, което

времето отнема,

пренасяйки на другата страна.

Товарът на една коричка –

погледът на рибата,

изпълзяла в светлина.