Човек нали изпъва траекторията си,
чертае се с разходките сред бягащото време,
затваря от незнание вратите си отворени
и спъва се във мястото, което е заемал?
Човек нали се пише в небесата си,
поставя там надежди – птичи запетайки,
но срича все по-детски стъпките в земята,
която все по-малко
и все по-малко място му оставя?
Нели Станева 