Decidere (Всичко)

Денят е разцепен. Парцали от будност

се слепват за тънката плът на съня ми.

Поти се животът. Рана е чудото,

малка отгоре, отдолу голяма.

Денят е разцепен. Към него пришити

са главобол, съзерцание, лудост.

Нося на тежко. Душата ми, тиквено

ярка, кипи като супа. И друга,

друга съм, процеп и късче надежда.

Рокля съм, мека. Денят е разцепен.

Жива съм тъкан и всичко усещам.

И всичко е ножът, който ме реже.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s