Decidere (Всичко)

Денят е разцепен. Парцали от будност

се слепват за тънката плът на съня ми.

Поти се животът. Рана е чудото,

малка отгоре, отдолу голяма.

Денят е разцепен. Към него пришити

са главобол, съзерцание, лудост.

Нося на тежко. Душата ми, тиквено

ярка, кипи като супа. И друга,

друга съм, процеп и късче надежда.

Рокля съм, мека. Денят е разцепен.

Жива съм тъкан и всичко усещам.

И всичко е ножът, който ме реже.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s