Аз съм тази с очите. Врага ти.
Като птица възпявам живота,
който, самотен, в дървото крещи.
Докато някъде другаде чупят чинии
и кости. А ти, дъх на мрака,
сърп на случайността, ти кой си?
Аз съм тази с очите. Врага ти.
Като птица възпявам живота,
който, самотен, в дървото крещи.
Докато някъде другаде чупят чинии
и кости. А ти, дъх на мрака,
сърп на случайността, ти кой си?
поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов Преглед на още публикации
