Война

стихове 1 Minute

Аз съм тази с очите. Врага ти.

Като птица възпявам живота,

който, самотен, в дървото крещи.

Докато някъде другаде чупят чинии

и кости. А ти, дъх на мрака,

сърп на случайността, ти кой си?

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Публикувано

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s