за поезията трябва значи не само време, но и време за времето, тя – гласът, забит в земята като знаме от една карфица, врабче, дребосъче, но човекът е винаги повече, тялото – повече е, времето, тайната, звездите изчезват, остава само това, което е истински нужно, потребно
тя е
Нели Станева 