Ушиването на действителността

Нели Станева стихове юли 28, 2018 1 Minute

Развявам се –

нишка, която не може да влезе в иглата.

Ухото ѝ – блясък в шевицата, чака

да стане карфица.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов Покажи всички публикации от Нели Станева

Публикувано юли 28, 2018

Въведете коментара си тук…

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Имейл (задължително) (Адресът няма да бъде публикуван)

Име (задължително)

Интернет страница

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане / Промяна )

Connecting to %s