Под хоризонта

В сянка от разпадащ се на две посоки черен облак,

мъжът проскърцва, зъбите му

са решили да захапят бъдещето.

Езикът му облизва тишината,

параноичното спокойствие на сънищата.

Те са живи, те са мъртви. Той

застава прав под хоризонта. Той

достатъчно е бъркал.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s