Див плод

Вървим, упоени от дишане,

от съзнание, в слънчева облачност,

сред крещящите птици. Нагазваме

в храсталаци от смътно познато,

там затъват в бодили краката ни.

Там се къса хастара на същото

наше време, разкъсва се връзката,

и наново се сплита, наново.

Още нищо не сме си опитали.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s