Вървим, упоени от дишане,
от съзнание, в слънчева облачност,
сред крещящите птици. Нагазваме
в храсталаци от смътно познато,
там затъват в бодили краката ни.
Там се къса хастара на същото
наше време, разкъсва се връзката,
и наново се сплита, наново.
Още нищо не сме си опитали.
Нели Станева 
Вашият коментар