Див плод

Вървим, упоени от дишане,

от съзнание, в слънчева облачност,

сред крещящите птици. Нагазваме

в храсталаци от смътно познато,

там затъват в бодили краката ни.

Там се къса хастара на същото

наше време, разкъсва се връзката,

и наново се сплита, наново.

Още нищо не сме си опитали.