Див плод

Вървим, упоени от дишане,

от съзнание, в слънчева облачност,

сред крещящите птици. Нагазваме

в храсталаци от смътно познато,

там затъват в бодили краката ни.

Там се къса хастара на същото

наше време, разкъсва се връзката,

и наново се сплита, наново.

Още нищо не сме си опитали.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google+ photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google+. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s