Полазват ли те гладни настроения,

когато си в гората, глух и ням

(от ралото на болката спасен си,

но кожата ти тънка е останала)?

Забиват ли се сънища в петите ти,

когато се повдигаш – чист и свеж,

когато да си буден се опитваш,

но падаш все по-ниско сред копнежите,

обрасли като плевели градината,

която ти нарекъл си земя,

пораснали от труса на годините,

които изживя, но не разбра?