Пораснали

Полазват ли те гладни настроения,

когато си в гората, глух и ням

(от ралото на болката спасен си,

но кожата ти тънка е останала)?

Забиват ли се сънища в петите ти,

когато се повдигаш – чист и свеж,

когато да си буден се опитваш,

но падаш все по-ниско сред копнежите,

обрасли като плевели градината,

която ти нарекъл си земя,

пораснали от труса на годините,

които изживя, но не разбра?

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s