Бързо в ана̀лите намества се времето
и много са, много са важните томове.
Ценното няма с какво да измерим,
грабим от всичко – прогрес на погрома.
С къщи на гръб се тревожим, бездомни.
Светът беше лист бял, сега – почернен.
Много написахме, така че от многото
нищо не ще прочетем.