Фузион 2 (другите)

Те са там – там, където не ще съм,

ни сега, нито може би никога.

Те танцуват – очите облещени,

в моя спомен танцуват,

под Луната, която опитах

да достигна, но не бях упорита.

Тях Луната не ги е заситила.

Пост-физични закони бушуват

в онова там, което е никога.

Те са там – течно, цветно нашествие,

те са мисъл, разпрана от тътен.

Аз съм тук с разпиляла се вътрешност.

Някой ден, знам, не ще да се срещнем.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: