Те са там – там, където не ще съм,
ни сега, нито може би никога.
Те танцуват – очите облещени,
в моя спомен танцуват,
под Луната, която опитах
да достигна, но не бях упорита.
Тях Луната не ги е заситила.
Пост-физични закони бушуват
в онова там, което е никога.
Те са там – течно, цветно нашествие,
те са мисъл, разпрана от тътен.
Аз съм тук с разпиляла се вътрешност.
Някой ден, знам, не ще да се срещнем.
Нели Станева 