Те са там – там, където не ще съм,

ни сега, нито може би никога.

Те танцуват – очите облещени,

в моя спомен танцуват,

под Луната, която опитах

да достигна, но не бях упорита.

Тях Луната не ги е заситила.

Пост-физични закони бушуват

в онова там, което е никога.

Те са там – течно, цветно нашествие,

те са мисъл, разпрана от тътен.

Аз съм тук с разпиляла се вътрешност.

Някой ден, знам, не ще да се срещнем.