Единственото общо помежду ни – смеем се еднакво гръмко, когато си представяме как човек би изял собственото си лице (започва винаги с левия ъгъл на устните). И това май е достатъчно.
дневник, чернови, светлини
nellystaneva@gmail.com
Единственото общо помежду ни – смеем се еднакво гръмко, когато си представяме как човек би изял собственото си лице (започва винаги с левия ъгъл на устните). И това май е достатъчно.