Единственото общо помежду ни – смеем се еднакво гръмко, когато си представяме как човек би изял собственото си лице (започва винаги с левия ъгъл на устните). И това май е достатъчно.
Рай
- С етикети
- Нели Станева
- дневник
Публикувано от Нели Станева
поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов Покажи всички публикации от Нели Станева
Публикувано