Рай

Публикувано отНели СтаневаПубликувано настиховеЕтикети:,

Единственото общо помежду ни – смеем се еднакво гръмко, когато си представяме как човек би изял собственото си лице (започва винаги с левия ъгъл на устните). И това май е достатъчно.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. ( Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: