Привечер

В часа на синята мъгла

котките скучаят. В тишината

диша нова, уморена мекота.

И ноктите се сгъват в лапичките.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Gravatar
WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. ( Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. ( Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. ( Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. ( Log Out /  Промяна )

Отказ

Connecting to %s