Светата книга на писмата

Моя Фея.

Защото теб те има, наистина те има, разбрах метаболизма на сложните неща.

Назовеш ли нещо с истинското име,

то се променя,

затова мълчанието е изконния ни грях.

Ева е мълчала седем дни и ябълката е изгнила в сърцето ѝ,

без никой там да я опита. Никой не я и пита.

Ние още търсим Думата, но и с радост я разменяме

за по-меки и внимателни движения.

За мълчание, което дразни.

Сега чудото стърчи от костите

и от косите ни. Чудото е белег, който ще си носим.

Ние, трите.

Аз, ти, Ева.

Със сърцата на поднос.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s