Тялото на баба ми, умрялото,

ражда се наново сред промените

в моите контури. Сякаш спряло е

линейното предаване на гени

и сякаш вдига се онази граница,

деляща ни на живи и на мъртви

и свързвам се на тласъци със тайните

портали към свещената си вътрешност.

Последната довчера пак е първа,

логическата мрежа е огъната.

На баба ми, на Гея, вечно тялото

се ражда в раздвоената ми цялост.