Тялото на баба ми, умрялото,
ражда се наново сред промените
в моите контури. Сякаш спряло е
линейното предаване на гени
и сякаш вдига се онази граница,
деляща ни на живи и на мъртви
и свързвам се на тласъци със тайните
портали към свещената си вътрешност.
Последната довчера пак е първа,
логическата мрежа е огъната.
На баба ми, на Гея, вечно тялото
се ражда в раздвоената ми цялост.
Нели Станева 