Къща на хиляди години

мили букви, мили тухли
честит празник

В одраскана от слънцето земя,

пътищата влачат се неясни

край тъмните руини на познатото.

Разтърсва ме животът – този бяс на

буквите да срутят крепостта ми.

Отказвам да се движа наобратно.

Събличам сетивата си от мястото

и почвам тук наново да строя.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: