Към съдържанието

Нели Станева

другото време
виновни рими
връзки
нели станева

Сънят ми…

е автобус,

който пренася безумни неща

от подсъзнанието към реалността.

Споделяне:

Натиснете, за да споделите в Twitter(Отваря се в нов прозорец)
Споделяне във Facebook(Отваря се в нов прозорец)

Харесване на това:

Харесвам Зареждане...

май 22, 2018 Нели СтаневаНели Станева, българска поезия, датаизъм, хайку

Вашият коментар Отказ

Въведете коментара си тук…

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Имейл (задължително) (Адресът няма да бъде публикуван)

Име (задължително)

Интернет страница

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане / Промяна )

Connecting to %s

Известяване за нови коментари по имейл.

Известяване за нови публикации по e-mail.

Навигация

Предишна Предишна публикация: Vice versa

Продължи Следваща публикация: Гора

Instagram

Свят, излюпил се наново. #smallthings #chestnut #fractal

Еднооко овесено чудовище с есенен перчем. #coffeeholic

Още малко от същото. Още малко брррр привечер, петно в реката, докато птиците си избрат клон за нощуване. #wildswimming

"When I use a word," Humpty Dumpty said, in rather a scornful tone, "it means just what I choose it to mean—neither more nor less." "The question is," said #Alice, "whether you can make words mean so many different things." "The question is," said #HumptyDumpty, "which is to be master—that's all." Alice was too much puzzled to say anything, so after a minute Humpty Dumpty began again. "They've a temper, some of them—particularly verbs, they're the proudest—adjectives you can do anything with, but not verbs—however, I can manage the whole lot! Impenetrability! That's what I say!

Реките сега преливат във въздуха. Превърнах се в едната си #Ела, върнах си времето и простото удоволствие от това : всичко да е казано. Да си имам #дневник и нощник: места, където нещата да намират правилните си чекмеджета, чувствата да не раздират контурите на всяка #qualia, само леко да притискат главата ми, да са прозрачен #Qual. Да съм животно, тоест жива, жива, #жива.

Култура на грешките.

виновни рими
#1669 (няма заглавие)

%d блогъра харесват това: