Плаши ме съществуването. Плаши ме, че аз съм съвсем реална и нямам бронята на измислиците. Плаши ме неустойчивостта на чувствата и стабилността на травмите. Плаши ме светлината от прожекторите на бъдещето. Плаши ме въпросителната след всяко искам. Плашат ме удивителните около всеки зародиш на емоция, възможността за експлозив в случайните неща. Плаши ме загубата. Плаши ме могъществото на клетките, суровата ръка на биологията. Плаши ме, че умът ми не достига до някои много желани от мен места, колкото и да се напъвам. Плаши ме, че единствения начин да ги достигна е да се откажа от правото си да се завърна в приятната нормалност на човешкото. Плаши ме необходимостта да напиша този текст и да го нарека военен памфлет, бунт срешу себе си. Плаши ме лесната разменяемост на думата плаша с вълнувам, сякаш под всеки камък от страх се крие свита змия от възбуда. Повдигам ги от чисто любопитство.