Богове, все пак

Проектираме там на стената

пожара на нашите грешки.

И смеем се, пием и скачаме

в него, и падаме тежко.

Замаяни, в плен на телата,

захранваме с раните танца си

под който омеква земята

и става гигантска възглавница.

На нея ще спят ветровете,

които прекършиха силите,

които разбиха заветите

и скъсаха златните жилки.

Без тях ще горим в тъмнината,

в разкошното, буйно безумие.

Без връзка назад към земята.

Богове във небето от думи.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s