Кой е тук?

Преди известно време Вероника , която рисува стиховете ми в момента, ме зашлеви с гъделичкаща светлина, част от която бяха тези въпроси. Трябваше да правя други фокуси с тях, но аз като вечен бунтар реших да ги приема буквално и текстово, а и да ги предам нататък. С лъжичка слънце. Добро утро!

-аз съм неспокойна тишина, притеснен огън, чаша с мъдра вода (приливи-отливи)

-химически реакции, неизследваното, космоса, клетките, ежедневието (да го наблюдавам и пренареждам)

-не снимам сънищата си, страховете си (засега, не съм намерила начин)

-обичам абсурда, дресирането на понятия, удоволствието

-куртизанка

-копчето на кафе машината – пъпа на вселената

-нямам любимци, литературното сърце може да обича много и различни текстове (полиамор)

но ето един, удобен за формата, Башо например:

Паяко,

шумиш ли, пееш ли?

Есенен вятър.

-експанзия, експанзия

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s