Преди известно време Вероника , която рисува стиховете ми в момента, ме зашлеви с гъделичкаща светлина, част от която бяха тези въпроси. Трябваше да правя други фокуси с тях, но аз като вечен бунтар реших да ги приема буквално и текстово, а и да ги предам нататък. С лъжичка слънце. Добро утро!
-аз съм неспокойна тишина, притеснен огън, чаша с мъдра вода (приливи-отливи)
-химически реакции, неизследваното, космоса, клетките, ежедневието (да го наблюдавам и пренареждам)
-не снимам сънищата си, страховете си (засега, не съм намерила начин)
-обичам абсурда, дресирането на понятия, удоволствието
-куртизанка
-копчето на кафе машината – пъпа на вселената
-нямам любимци, литературното сърце може да обича много и различни текстове (полиамор)
но ето един, удобен за формата, Башо например:
Паяко,
шумиш ли, пееш ли?
Есенен вятър.
-експанзия, експанзия
Нели Станева 