Щастието е.

Да си облечен в острота,

с кофеинов вкус в устата,

да дишаш кротко, а

да вдигат прах краката ти,

светът да е поточна

лента, да сглобяваш сън

след сън, да не започваш

и да не се завръщаш.

Да бъдеш кожа, полунощ,

сетивна каша, хаос

от възприятия, и още

да иска ненаситно тялото.