Щастието е.

Да си облечен в острота,

с кофеинов вкус в устата,

да дишаш кротко, а

да вдигат прах краката ти,

светът да е поточна

лента, да сглобяваш сън

след сън, да не започваш

и да не се завръщаш.

Да бъдеш кожа, полунощ,

сетивна каша, хаос

от възприятия, и още

да иска ненаситно тялото.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: