Лежим във лъжичена поза.
Езичници. Розови. Тихи.
На ръба да не сме вече хора.
Неделя е. Вън е мъглата –
сметана в тревожното черно.
Не ще се събудим. Не ще.
Аз съм вилица. Още едно.
Или две.
Разкървавени парчета.
автор
Лежим във лъжичена поза.
Езичници. Розови. Тихи.
На ръба да не сме вече хора.
Неделя е. Вън е мъглата –
сметана в тревожното черно.
Не ще се събудим. Не ще.
Аз съм вилица. Още едно.
Или две.
Разкървавени парчета.