Как се яде торта с малини

Лежим във лъжичена поза.

Езичници. Розови. Тихи.

На ръба да не сме вече хора.

Неделя е. Вън е мъглата –

сметана в тревожното черно.

Не ще се събудим. Не ще.

Аз съм вилица. Още едно.

Или две.

Разкървавени парчета.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: