“От очите ти валят звезди”

Земята спи с отворена уста.

Прелитаме я – пропастта от сън-

и грачим като мрачни сови.

Да, връщаме се, но не сме готови.

От балконите в предградието

капят недоволни стонове.

Да изчакаме да станем изгрев

и тогава да опитаме отново

да говорим.