Преди утрото

“От очите ти валят звезди”

Земята спи с отворена уста.

Прелитаме я – пропастта от сън-

и грачим като мрачни сови.

Да, връщаме се, но не сме готови.

От балконите в предградието

капят недоволни стонове.

Да изчакаме да станем изгрев

и тогава да опитаме отново

да говорим.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: