“От очите ти валят звезди”
Земята спи с отворена уста.
Прелитаме я – пропастта от сън-
и грачим като мрачни сови.
Да, връщаме се, но не сме готови.
От балконите в предградието
капят недоволни стонове.
Да изчакаме да станем изгрев
и тогава да опитаме отново
да говорим.