по пътя

плъзгаме се по магистралите,

черните пътища, релсите

невежи сме, кръвни клетки

в този сочен, безкраен поток

в това обръщение

в земното тяло

спираме доста внезапно и

правим задръстване

два сандвича на ръба на артерията

небето виси, леко мръсно,

чаршаф, който никой не сменя

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s