Буда

С въздуха на тази свобода

аз се задушавам. Светлината

пари като кипнала вода

зениците, свили се от жажда.

 

Тук, сред хоризонта на познатото,

птиците сърцето ми изяждат.

 

Още във очите ми по навик

този свят безкрай се изкривява.

Будна съм за първи път, обаче

в утрото не мога да прекрача

без да вдишам своя сън и знака,

който по ръцете ми остави.