Буда

С въздуха на тази свобода

аз се задушавам. Светлината

пари като кипнала вода

зениците, свили се от жажда.

 

Тук, сред хоризонта на познатото,

птиците сърцето ми изяждат.

 

Още във очите ми по навик

този свят безкрай се изкривява.

Будна съм за първи път, обаче

в утрото не мога да прекрача

без да вдишам своя сън и знака,

който по ръцете ми остави.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s