Буда

С въздуха на тази свобода

аз се задушавам. Светлината

пари като кипнала вода

зениците, свили се от жажда.

 

Тук, сред хоризонта на познатото,

птиците сърцето ми изяждат.

 

Още във очите ми по навик

този свят безкрай се изкривява.

Будна съм за първи път, обаче

в утрото не мога да прекрача

без да вдишам своя сън и знака,

който по ръцете ми остави.

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s