Не бях поръчала това. Объркана

разглеждам пратката с апокалипсис.

Къде, към кой сега да се обърна?

Към Бог? Към Зевс? Към голата Калипсо?

Небето ми е пълно със чудовища,

а Бог зает е денонощно с другите.

Но аз съм закалена със отрови

и тялото ми знае как. За чудото

са нужни не молитви за спасение,

не тежки котви вяра, даже не

свободната любов във изречения,

а крехко семе в мен да порасте,

в разклатената цялост да проникне

и корени да пусне във основата

на този все изплъзващ ми се миг –

мига, когато с болка раждам Новото.