Животинско царство

Дете,

докато все още си

промълвено обещание,

което се е сбъднало

в миналото

в бъдещето

и сега

все още си във мен,

където съм по-малко

но и повече съм в теб

за теб, дете, за теб

не пея вече

je ne regrette rien

защото всъщност много съжалявам

че себе си не съжалих

по-рано

трябва да ти кажа – аз

оставих те да чакаш

в ъгъла на тялото

да чакаш да се появя

а аз броях перата си

а птиците кълвяха ме

не бях една от тях, не бях,

била съм тигър, а сега

за теб, дете, сега изяждам

трупове, сърца

и витамини

и страховете на света,

нали

да не би да ме подмине

миналото

ах, дете

в корема ми, ритни ме

идва времето ни

аз съм две

с теб кръвта ми става

синя, синя, синя.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: