I.
Сещам се чак в самолета:
Обло лице, два-три щриха,

Фас, изтощен силует,

И ти ме рисуваше тихо.

Явно сега трия теб.
II.

Смърт, ти бледо, тъжно наказание

Обърнато наопаки от малкото

Физически присъствия и знаци

Изпращаш ме отново към Итака.

Ясно ми е кой ще ме очаква.