Тя

I.
Сещам се чак в самолета:
Обло лице, два-три щриха,

Фас, изтощен силует,

И ти ме рисуваше тихо.

Явно сега трия теб.
II.

Смърт, ти бледо, тъжно наказание

Обърнато наопаки от малкото

Физически присъствия и знаци

Изпращаш ме отново към Итака.

Ясно ми е кой ще ме очаква.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: