Йога

Мад изпъна краката си във въздуха. Вече владееше челна стойка с правилното дишане и с точният ъгъл между плешките и вратните мускули и можеше да я задържа за половин час, макар че за проекта му бяха нужни само десетина минути, и то само в краен случай. Но Мад беше перфекционист. Подреждането на планетите щеше да му даде шанса да опита днес това, върху което беше работил като обсебен месеци наред и за което беше мечтал цял живот.

Всичко би трябвало да протече добре. Беше получил стипендия от организацията Зелена Батерия. Тя не беше нещо повече от сбор напушени вегетарианци, но някак си успяваше да усвои европейски пари и да ги разпределя без особен контрол по научни проекти като неговия, посветени на чистата енергия. Никой не се задълба в материала, което беше опаковал в кратка и лигава презентация, макар че той си беше подготвил стабилни отговори за всички възможни трудни въпроси. Никой дори не погледна фалшивата му диплома. Онези просто не ги интересуваше. Зелена Батерия даде зелена светлина и той се оказа с няколко хилядарки на сметката си, с които можеше да си купи нужната техника.

Човешкото тяло работи с електрически импулси, но засега не може да ги преработва или да ги предава нататък без да се разруши. Електричеството е в изобилие в космоса, а ние тук се чудим от къде да го избием. Дъхът е електричество. Той е връзката с космоса. Човек просто трябва да свърже полюсите правилно, да се включи към генератор, да намери изначалната си енергийна позиция. Според това, което беше прочел, трябваше да се обърне с краката нагоре. Тъй като нормалната позиция на тялото не създава високо енергийно поле, значи трябваше да стои наобратно. Освен това искаше да черпи електричество от една определена планетарна констелация, която му се струваше най-уместна. Тялото му беше тренирано. Упражняваше се дълго време, пускайки леки електрически импулси по различни места на кожата. Щеше да издържи.

Усети как стъпалата му се сгорещяват. Нещо не беше наред. Температурата се покачваше в грешният полюс. Уредите по ръцете му отсичаха отдръпване на жизнените функции по периферията. Тъкмо реши да прекрати опита си, когато едно усещане на кълбовидна вълна, идваща от недрата на земята, го разтърси. Нещото премина през ръцете му, през изпънатото му тяло, създавайки силна гравитационна вълна, и избухна във формата на гъст пламтящ заряд откъм стъпалата му, сякаш те бяха отвори на оръжия. Пламъкът достигна до тавана и се шмугна в шахтата на комина. Малко по-късно замириса на изгоряло, а след няколко минути пожарникарите пълзяха по покрива и гасяха каквото беше останало да се гаси.

Мад въздъхна и реши да опита по-късно, когато врявата в жилищния блок се успокои. Системата му определено работеше. Трябваше само да промени някои параметри. Може би щеше да опита в банята, със струя студена вода, която да охлажда тялото му и предотвратява прекаленото покачване на температурата?

Именно водата го уби няколко часа по-късно.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s