Нели Станева

Чудно ли ти е, че нямам никакви угризения на съвестта? Мога да обясня – аз, все пак, съм тази, която носи тежестта на цялото, само аз мога да проследя развитието на нещата, да ги събера в сегашния момент, разперила ръце към бъдещето и миналото, които че приветстват сякаш съм Бог, защото свързвам това, което иначе би останало случайно разпръснато по света. Бог, скъпи, прави толкова много неща без угризения на съвестта. Бог също като мен едва ли е щастлив. Така че с тази липса на щастие всички сметки ще бъдат покрити. Заслужавам да бъда там, където ще бъда, където само аз знам, че ще бъда.

Ти няма да преживееш дори и един процент от това знание. Ще закусваш с мен както винаги, ще ми предложиш второ кафе, както правиш от няколко месеца, откакто те загризаха така отчайващо човешките угризения на съвестта. Ще прегледаш вестника набързо и ще се се вторачиш в лицето ми. Опитваш се да симулираш онзи влюбен поглед, който имаше на двадесет, когато лицето ми сияеше, а циците почти докосваха брадичката ми. Справяш се нелошо, но и ти си остарял, играта, дори и най-добрата, изглежда нелепо на нашата възраст. Очите ти ще премигват всеки път, когато се спънат в някоя бръчка по лицето ми. Ще ме погалиш. Ръцете ти са приятни, все още, явно сетивното измерение изчезва по-бавно от всички останали. Донякъде ще изтриеш умората от раменете ми. Донякъде ще започна да се питам дали да не превъртя, все пак, времето назад и да те спра. Но бързо ще се сетя, че това е невъзможно – времето тече необратимо откъм бъдещето към нас, и любовта – тази язовирна стена, която трябваше да ни пази, е отдавна разрушена. Разрушена е от нещо толкова леко и фино, че и досега не мога да повярвам. Но за това, което правя, не е нужна вяра. Нужна е ярост. Ще се сетиш за стената за много кратко, любими, в минутата, когато натиснеш спирачките на онзи завой, на километър от къщи, когато гумите те понесат малко извън пътя. Веднага ще разбереш. Може би ще увладееш колата, може би. Но веднага след завоя следва друг, още по-остър, дали ще планираш толкова далеч? Дали ще си планирал да видиш това в момента, в който изчезнеш?

Ще видиш моето лице. Лицето на Бог.