Ако времето всъщност тече наобратно
и езикът научи се сам да чете
белия ритъм и на колене
провре се в тунела на необятното,
оставям последните знаци на стража,
която да пази единствено формата,
деляща пространството на кръгозор
и на поглед.
Да бъде затворен прозорец.
Да пази посоката, която се ражда.
Нели Станева 