нощта е мъртва пеперуда

Зениците ни се умориха да се подуват в тъмното. Така се случи, една такава нощ, пак сенките се спъваха в квадратните первази на единствената светла кръчма, и пак капчуците фъфлеха треперещи балади за студа, и пак се борехме да видим малко цвят отвъд разкаляния хоризонт, търкалящ се по празните тротоари. Така се случи, тъмното се пръсна и остри капчици разредиха напитките ни. Наша бе вината, че висяхме като люляци по ъглите, че нямахме легла. Очите потърсиха ярките граници между нещата, палитрата цветове без обратна страна. Нощта умря, сви се в карфичената елипса на заслепена от слънцето зеница.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: