нощта е мъртва пеперуда

Зениците ни се умориха да се подуват в тъмното. Така се случи, една такава нощ, пак сенките се спъваха в квадратните первази на единствената светла кръчма, и пак капчуците фъфлеха треперещи балади за студа, и пак се борехме да видим малко цвят отвъд разкаляния хоризонт, търкалящ се по празните тротоари. Така се случи, тъмното се пръсна и остри капчици разредиха напитките ни. Наша бе вината, че висяхме като люляци по ъглите, че нямахме легла. Очите потърсиха ярките граници между нещата, палитрата цветове без обратна страна. Нощта умря, сви се в карфичената елипса на заслепена от слънцето зеница.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

w

Connecting to %s