Приятелство

Бяхме само квартални приятели,
закъснели в понтона на времето.
Но ни стана студено и ясно,
че на време не сме доузрели.

Вън топеше се края на лятото
в астматичния дъх на септември.
Твойто детско легло беше тясно –
моят пол много място заемаше.

Всеки поглед от тебе изтриваше
онзи устрем за детска прегръдка.
Тогава реших, че ни стига,
че не сме ни различни, ни същите –

а непланирани, стари резки
по руините – общата къща.

Публикувано от Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

%d блогъра харесват това: