Приятелство

Бяхме само квартални приятели,
закъснели в понтона на времето.
Но ни стана студено и ясно,
че на време не сме доузрели.

Вън топеше се края на лятото
в астматичния дъх на септември.
Твойто детско легло беше тясно –
моят пол много място заемаше.

Всеки поглед от тебе изтриваше
онзи устрем за детска прегръдка.
Тогава реших, че ни стига,
че не сме ни различни, ни същите –

а непланирани, стари резки
по руините – общата къща.