Приятелство

Бяхме само квартални приятели,
закъснели в понтона на времето.
Но ни стана студено и ясно,
че на време не сме доузрели.

Вън топеше се края на лятото
в астматичния дъх на септември.
Твойто детско легло беше тясно –
моят пол много място заемаше.

Всеки поглед от тебе изтриваше
онзи устрем за детска прегръдка.
Тогава реших, че ни стига,
че не сме ни различни, ни същите –

а непланирани, стари резки
по руините – общата къща.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out /  Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out /  Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out /  Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out /  Промяна )

Connecting to %s