Глад

Сега се връщам гладна в този спомен,

отслабнала от пирове

сред празни зали, в липсата на памет,

Сега се връщам пак към неспокойното

глозгане на кокали.

Глада на раната.

С какво ще ме нахраниш? А светът

ще спре ли пак, когато се заситя?

Не, едва ли.

Гладуващите вечно се въртят

в желанието да се вместят

в едно-едничко неподвижно,

незабравящо за нищо тяло.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s