Глад

Сега се връщам гладна в този спомен,

отслабнала от пирове

сред празни зали, в липсата на памет,

Сега се връщам пак към неспокойното

глозгане на кокали.

Глада на раната.

С какво ще ме нахраниш? А светът

ще спре ли пак, когато се заситя?

Не, едва ли.

Гладуващите вечно се въртят

в желанието да се вместят

в едно-едничко неподвижно,

незабравящо за нищо тяло.