Про(сяк)рок

Нели Станева

декември 17, 2017

Сaмотната сянка

излиза последна от кръчмата.

Има място на първата пейка

шом изгревът капне по къщите.

Някой се буди,

съвсем разпилян,

в тъмната част на луната,

а някой друг вика линейката.

Posted by:

Нели Станева

поезия, проза, поезия в проза, хайку, автопортрет, запетайка, точка, любов

Въведете коментара си тук…

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

Имейл (Адресът няма да бъде публикуван)

Име

Интернет страница

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. ( Излизане / Промяна )

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. ( Излизане / Промяна )

Connecting to %s